Обемът на общите инвестиции на пазара на бизнес имоти в Европа продължава да се повишава – тенденция, която е особено ясна, като се вземат предвид тримесечните данни, както и сезонния ефект, оказващ влияние на активността към края на годината.

Кризата с държавния дълг в еврозоната изглежда има много малък ефект върху пазара, ограничен единствено до страни като Испания, Португалия и Гърция.

Въпреки това специалисти смятат, че съществува лимит за мащаба и продължителността на този тренд на увеличена активност.

Една от основните пречки пред по-значително възстановяване на обема на пазара са банките. Тази пречка се проявява в няколко направления. От една страна, банките са фактор за наличността на дългово финансиране, но от друга – те могат да решат да освободят или да запазят в портфейлите си големия брой имоти, използвани за обезпечение на необслужваните кредити, което има пряко отражение върху имотите, налични за продажба на пазара.

Въпреки че банките са все по-готови да кредитират инвестициите на някои видове имоти, това не е валидно за второстепенните активи. Те представляват сегмент от пазара, за който дълговото финансиране е в по-голяма степен решаващо за финализиране на сделките.

Подобна ситуация съществува и на пазара на проблемни активи, сочи доклад на консултантската компания CB Richard Ellis (CBRE). Въпреки че на теория съществува интерес към инвестиции в този вид активи, пазарът е готов на сделки единствено на цени, които отразяват състоянието на тези активи.

С подкрепата на правителствата и много ниската цена на капитала, банките нямат интерес да признават загубите, които тези цени биха им донесли.

Следователно може да се очаква, че в непосредственото бъдеще пазарът ще остане доминиран от сделки в първокласния сегмент, сключвани от институционални инвеститори, които разполагат с кеш, както и от държавни фондове.

По отношение на цените в момента има сили, които работят и в двете посоки, като всички те са породени от кризата с държавния дълг, казват консултантите.

Засилва се бързината, с която правителствата взимат мерки за своя бюджетен дефицит, което води до понижение на планираните държавни разходи в редица европейски страни. Оттук ще се появи последващ ефект върху ръста на икономиката, което ще забави търсенето от страна на наемателите.

От друга страна обаче, като следствие съществува и забавянето на лихвените нива. Следователно доходността от конкуриращите се активи бе подложена на натиск в посока надолу.

Като цяло от компанията смятат, че най-вероятният сценарий е период на ценова стабилност, подобен на този в средата на 90-те години, когато след първоначален тласък стойностите останаха стабилни за определен период, докато трендът в наемните нива придоби по-ясна посока. /Инвестор.бг