ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ 

Обнародван, ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г., изм., бр. 104 от 6 декември 1996 г., в сила от 7 януари 1997 г., бр. 55 от 11 юли 1997 г., в сила от 11 юли 1997 г., бр. 22 от 24 февруари 1998 г., бр. 93 от 11 август 1998 г., бр. 23 от 12 март 1999 г., бр. 56 от 22 юни 1999 г., бр. 64 от 16 юли 1999 г. (*), бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 януари 2000 г., бр. 69 от 3 август 1999 г., в сила от 3 август 1999 г., бр. 96 от 5 ноември 1999 г., бр. 26 от 29 март 2000 г., бр. 34 от 6 април 2001 г.

Глава първа 
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ 
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи - общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Чл. 2. (1) Общинска собственост са:
1. горите и земеделските земи, определени със закон;
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения, определени със закон;
3. (изм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) кариерите от местно значение;
4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините;
5. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г.) общинските пътища, улиците, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
6. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 1 юни 1996 г., с изключение на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд; обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община;
7. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 96 от 1999 г.) мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитните системи в частта им, обслужваща територията на съответната община;
8. (нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) находища на инертни строителни материали от местно значение;
9. (нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община.
(2) Общинска собственост са и:
1. имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата;
2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението, както и имотите, придобити чрез отчуждаване по реда на този закон;
3. имотите и вещите, дарени или завещани на общината, на нейни органи и учреждения или на населеното място;
4. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони;
5. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) имотите и вещите, които общината придобива съгласно чл. 11 от Закона за наследството.
(3) Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Не са общинска собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствения им собственик. Правата върху общинската част от капитала на търговските дружества се упражняват по ред, установен с наредба на общинския съвет.
Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1998 г.) Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, имотите и вещите по чл. 2, ал. 1 и 2, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място.
Чл. 3. (1) Общинската собственост е публична и частна.
(2) Публична собственост са:
1. имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация;
2. имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.
(Точка 3 отм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)
(3) Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост, са частна собственост на общината.
Чл. 4. Общината отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи, до размера на тяхната стойност.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) (1) Общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост.
(2) Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма.
(3) Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.
Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.
(2) За публична общинска собственост се обявяват имотите и вещите - частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Решенията на общинския съвет по ал. 1 и 2 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, както и да се включват в имуществото на търговските дружества.
(3) Имотите и вещите - частна общинска собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общинският съвет приема решения по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и упражнява общо ръководство и контрол.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 96 от 1999 г.) Общинският съвет определя с наредба реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете.
Чл. 9. (1) Застроените имоти - публична общинска собственост, задължително се застраховат.
(2) Застрахователните вноски се предвиждат по бюджетите на общината или на съответните организации и юридически лица на общинска бюджетна издръжка.
(3) Застрахователните вноски за обектите по чл. 69 са за сметка на концесионера.
(4) Общинският съвет определя имотите и вещите - частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.
Чл. 10. (1) В общините и районите се създават служби "Общинска собственост".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) По решение на общинския съвет такава служба може да се създаде и в кметство.
(3) Функциите и задачите на службите по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на закона. 

Глава втора 
УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИТЕ И ВЕЩИТЕ - ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ 
(Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) 
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общинската собственост се управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
(2) Общинската собственост се използва съобразно предназначението й и за нуждите, за които е предоставена.
Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите по чл. 3, ал. 2, т. 1 се управляват пряко от кмета на общината, съответно от кмета на района или кметството.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите по чл. 3, ал. 2, т. 2, включително и имотите за здравни, културни, образователни и социални мероприятия от общинско значение, се предоставят безвъзмездно от общинския съвет за ползване от съответните организации или юридически лица на бюджетна издръжка.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) По изключение имоти - публична общинска собственост, както и части от такива имоти могат да се отдават под наем за срок до три години при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени, по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2.
(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Изключението по ал. 4 не се отнася за обектите по чл. 69, които могат да се ползват от трети лица единствено чрез учредяване на особено право на ползване - концесия.
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Управлението на недвижимите имоти - частна общинска собственост, се осъществява от лицата, на които те са предоставени при условията и по реда на чл. 8, ал. 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Недвижими имоти или части от тях - частна общинска собственост, се отдават под наем чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем с кмета на общината или с упълномощено от него лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., доп., бр. 34 от 2001 г.) Недвижими имоти или части от тях - частна общинска собственост, могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и други хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението, както и на сдружения за напояване с решение на общинския съвет. Въз основа на решението се сключва договор за наем с кмета на община или с упълномощено от него лице при условия и наемна цена, определени от общинския съвет.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Срокът за наемане на помещение по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 3 години, освен ако общинският съвет реши друго.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Предоставянето на помещения - частна общинска собственост, за нуждите на местните ръководства на политическите партии и синдикалните организации се извършва със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на заповедта се сключва договор за наем с кмета на общината или упълномощено от него лице.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) В Столичната община и в градовете с районно деление заповедите по ал. 2 и 4 могат да се издават от кметовете на райони, които сключват и съответните договори за наем.
(6) Имотите по ал. 2 и 4 не могат да се пренаемат, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват за стопанска и производствена дейност. Забраната не се отнася за тези части от имотите, които са с пряко стопанско предназначение, както и за помещенията, предоставени на политическите партии за клубна дейност.
Чл. 15. (1) Наемните правоотношения се прекратяват:
1. поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното й неплащане в срок;
2. поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, разрешени по установения ред, когато се засягат ползваните помещения;
3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) поради лошо управление;
4. с изтичането на срока за настаняване;
5. когато наемател по чл. 14, ал. 2 и 4 придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване;
6. когато наемателят не отговаря на условията, установени с наредбата по чл. 8, ал. 2;
7. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 14, ал. 6;
8. други основания, определени с договора по чл. 14, ал. 1.
(2) При прекратяване на наемните правоотношения по ал. 1, т. 2 на наемателя се предоставя друго помещение от същия вид.
(3) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 1 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.
(4) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 2 и 4 се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
(5) Заповедта по ал. 4 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство.
Чл. 16. (1) Поддържането и ремонтите на имотите и вещите - публична общинска собственост, се извършва от лицата и организациите по чл. 12, ал. 1 и 2.
(2) Необходимите средства за поддържането и ремонтите се предвиждат ежегодно по бюджета на общината.
Чл. 17. (1) Поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - частна общинска собственост, се извършват от наемателите и ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
(2) С договор може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.
Чл. 18. (1) При възникване на належаща общинска нужда наемателите на помещения по чл. 14, ал. 2 и 4 са длъжни да ги освободят в срок от три месеца от връчването на съобщението за освобождаване.
(2) Ако имотът по ал. 1 не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на кмета на общината, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Движимите вещи - частна общинска собственост, се ползват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Паметници на културата, които са общинска собственост, се ползват при условията и по реда, определени в специалните закони. 

Глава трета 
ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ – ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ОБЩИНСКИ НУЖДИ 
Чл. 21. (1) Недвижими имоти или части от тях - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на такива общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг равностоен имот, съгласно правилата на тази глава.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)
(3) По реда на този закон не могат да бъдат отчуждавани принудително недвижими имоти - собственост на държавата.
Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общината може да извършва принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, само за задоволяване на обществени нужди, в резултат на което отчужденият имот се обявява за публична общинска собственост. По този начин не могат да се отчуждават сгради, освен ако общинската нужда не изисква събарянето им в едногодишен срок.
Чл. 23. Производството по отчуждаване се открива с решение на общинския съвет, взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
Чл. 24. Основание за вземане на решение от общинския съвет за принудително отчуждаване е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на нуждите на общината по чл. 22.
Чл. 25. (1) С решението си по чл. 23 общинският съвет мотивира нуждата по чл. 22 и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин и конкретизира имота, който следва да бъде отчужден.
(2) Кметът на общината уведомява собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс за откриване на производство по отчуждаване и оценка на недвижимия му имот.
(3) Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал. 1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, като при отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на Националната полиция.
Чл. 26. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице провежда преговори със собственика за покупко-продажба на имота, а при отказ - за начина на обезщетяване. За резултата от преговорите кметът уведомява общинския съвет в седемдневен срок.
Чл. 27. (1) При постигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване се сключва договор за покупко-продажба или за замяна, като производството по отчуждаване се прекратява.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) При непостигане на съгласие кметът, по решение на общинския съвет, отнася въпроса пред окръжния съд по местонахождението на имота.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Съдът се произнася по:
1. наличие на общинска нужда, която не може да се задоволи по друг начин;
2. спазване процедурата по отчуждаване;
3. съобразяване на начина на обезщетяване с чл. 28, включително и равностойността на обезщетението;
4. оценката на обезщетявания и отстъпения в обезщетение имот.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Решението на съда е окончателно. То замества договора между страните. При отказ да се удовлетвори искането на общината, производството се прекратява.
Чл. 28. (1) При парично обезщетяване оценката на отчуждения имот се извършва по пазарни цени към датата на решението на общинския съвет по чл. 27, ал. 2 или влизането в сила на съдебното решение.
(2) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към съответната дата по ал. 1. Разликата в стойността се доплаща от общината или от собственика.
(3) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на съобщението по чл. 25, ал. 2, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.
(4) Собственикът, който бъде обезщетен с жилище или с друг имот, може да прехвърли правото си на обезщетение на определени от него лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавни и местни такси, когато е между роднини по права линия.
Чл. 29. Ако в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по чл. 27, ал. 2 или на съдебното решение по чл. 27, ал. 4 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с чл. 30, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването.
Чл. 30. (1) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.
(2) Кметът на общината осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1.
Чл. 31. (1) Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначението, или мероприятието, за което е отчужден, не е започнало, собственикът има право да поиска от окръжния съд да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни.
(2) В случая по ал. 1 общината дължи на собственика обезщетение за причинените вреди.
(3) Общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея в имота промени или подобрения.
Чл. 32. (1) Когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести и собственикът се обезщетява парично, се спазват следните правила:
1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;
2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в Държавна спестовна каса и служи за обезпечаване на съответното вземане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) При обезщетяване с недвижим имот вещните тежести върху отчуждения имот преминават по право върху отстъпения в обезщетение имот в същия ред и обем, като се вписват служебно от съдията по вписванията. Наемните правоотношения преминават върху отстъпения в обезщетение имот за уговорения срок.
(3) Общината придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.
Чл. 33. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси. 

Глава четвърта 
РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМОТИ – ЧАСТНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ 
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост, е продажба, замяна, делба, учредяване и прехвърляне на вещни права, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Договорите, с които се извършва разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост, се сключват в писмена форма от кмета на общината и се вписват от съдията по вписванията по местонахождението на общинския имот, а при замени с държавни имоти - по местонахождението на държавния имот.
Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, се извършва с решение на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Замяната на недвижим имот - частна общинска собственост, или отстъпването на право на строеж върху такъв имот се извършва от кмета след решение на общинския съвет.
(3) Въз основа на резултатите от търга, съответно от решението на общинския съвет, се сключва договор за продажба, съответно за замяна.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., отм., бр. 96 от 1999 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Прекратяването на съсобственост между общината и физически или юридически лица се извършва по реда на чл. 36 от Закона за собствеността.
(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Право на собственост върху имоти - частна общинска собственост, може да се прехвърля безвъзмездно по решение на общинския съвет на юридически лица на бюджетна издръжка.
Чл. 36. (1) Доброволна делба на съсобствен между общината и други лица недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета.
(2) Делбата се извършва със съгласието на общинския съвет по местонахождението на имота.
(3) Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за делба с кмета на общината.
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост, се учредява по решение на общинския съвет след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2 със заповед на кмета на общината. С наредбата по чл. 8, ал. 2 се определя в кои случаи правото на строеж се учредява със заповед на кмета на общината без решение на общинския съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичане на срока, за който е учредено, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на общината.
(3) На граждани с установени жилищни нужди право на строеж се учредява по цени и при условия, определени от общинския съвет.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Безвъзмездно право на строеж може да се учредява на юридически лица на бюджетна издръжка.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Въз основа на резултата от търга или конкурса, съответно на решението на общинския съвет, се сключва договор с кмета на общината.
Чл. 38. (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот - частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл. 37.
(2) Правото на пристрояване и надстрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху общинска земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техните пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от общинския съвет по реда на чл. 47, ал. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) При надстрояване и пристрояване на съществуваща нежилищна сграда, построена по силата на отстъпено право на строеж върху общинска земя, което не води до обособяването на самостоятелен обект, правото на пристрояване или надстрояване върху нежилищната сграда се учредява на собственика на тази сграда без търг по цени, определени от общинския съвет.
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Право на ползване върху недвижим имот - частна общинска собственост, се учредява по решение на общинския съвет след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2 за срок до 10 години със заповед на кмета на общината. С наредбата по чл. 8, ал. 2 се определя в кои случаи правото на ползването се учредява със заповед на кмета на общината без решение на общинския съвет.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)
(3) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) С решението на общинския съвет, съответно със заповедта по ал. 1 се определя начинът на учредяване на правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в решението, съответно в заповедта се посочва и цената.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Въз основа на решението на общинския съвет, съответно на заповедта кметът сключва договор.
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)
Чл. 41. Разпореждането с движими вещи, частна общинска собственост: машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и вещи за стопански и административни нужди, се извършва от кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2. 

Глава пета 
ОБЩИНСКИ ЖИЛИЩА 
Чл. 42. (1) Общинските жилища по своето предназначение са:
1. жилища за отдаване под наем;
2. оборотни жилища;
3. резервни жилища;
4. жилища за продажба.
(2) Броят, видът и местонахождението на жилищата в групите по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно конкретните потребности.
(3) По решение на общинския съвет към общината може да се създаде ведомствен жилищен фонд.
(4) Не се допуска предоставянето и използването на общински жилища за нежилищни нужди.
Чл. 43. (1) В жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) В жилищата за отдаване под наем могат да се настаняват и специалисти, работещи в звената, които са на бюджетна издръжка, докато работят в тях, ако те или членовете на семейството им не притежават годни за постоянно обитаване жилище или вила в съответното населено място. Броят, видът и местонахождението на жилищата се определя по реда на чл. 42, ал. 2.
(3) Настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на общината.
(4) В Столичната община и в градовете с районно деление заповедта по ал. 3 се издава от кмета на района, в който се намира жилището.
(5) Когато няма граждани, отговарящи на изискванията по ал. 1 и 2, жилищата могат да се отдават под наем по пазарни цени при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2.
Чл. 44. (1) В оборотните жилища се настаняват временно при условия и по ред, определени от общинския съвет:
1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) наематели на недвижими имоти, отчуждени по реда на глава трета;
2. наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване и пристрояване;
3. наематели на общински жилища, в които се извършва ремонт или реконструкция.
(2) Настаняването се извършва по реда на чл. 43, ал. 3 и 4.
Чл. 45. (1) В резервните жилища се настаняват за срок не повече от 2 години граждани:
1. чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия или на други изключителни обстоятелства;
2. осъдени да освободят заеманото от тях жилище;
3. в чиито семейства са налице остри социални или здравословни проблеми.
(2) Настаняването се извършва по реда на чл. 43, ал. 3 и 4 след установяване, че лицата по ал. 1 или членове на семейството им не притежават годни за обитаване жилище или вила.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) С решение на общинския съвет в резервни жилища могат да се настаняват за срока на мандата им и лица на изборни длъжности в общинската администрация и общинските съветници, които нямат жилище в съответното населено място.
(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) В едномесечен срок след изтичане на срока по ал. 1 жилището се изземва по реда на чл. 65 или по преценка на настаняващия орган се разрешава продължаване на наемното правоотношение срещу заплащане на пазарна наемна цена.
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Наемните правоотношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.
Чл. 47. (1) Жилищата по чл. 42, ал. 1, т. 4 могат да се продават на:
1. правоимащи по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове;
2. граждани, настанени в тях по административен ред;
3. граждани, чиито имоти се предлага да бъдат отчуждавани по реда на глава трета;
4. други физически или юридически лица.
(2) Цените на жилищата, предназначени за продажба на лицата по ал. 1, т. 1 и 2, се определят от общинския съвет съобразно критерии, установени в правилника за прилагане на закона.
(3) Продажбата на жилища на лицата по ал. 1, т. 4 се извършва чрез търг.
(4) Договорите за продажба се сключват с кмета на общината, а в Столичната община и в градовете с районно деление - с кмета на съответния район.
Чл. 48. Не могат да се продават:
1. общинските жилища в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни, образователни, здравни и търговски нужди;
2. (отм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)
3. оборотните и резервните общински жилища.
Чл. 49. Замяна на общински жилища с жилищни или нежилищни имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва по реда на чл. 35.
Чл. 50. Настаняването под наем, продажбата и замяната на общински ателиета и гаражи се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2. 

Глава шеста 
СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ОБЩИНАТА 
(Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) 
Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Стопанската дейност на общината се осъществява чрез еднолични търговски дружества с общинско имущество или чрез търговски дружества с общинско участие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общината не може да участва в търговски дружества като неограниченоотговорен съдружник.
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общината може да осъществява някои дейности и самостоятелно - чрез общински предприятия.
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) (1) Общинското предприятие е специализирано звено на общината за управление на общинско имущество за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общински дейности и свързаните с това доставки на стоки и извършване на услуги.  (*1)   (2) Общинското предприятие осъществява дейността си на извънбюджетна сметка въз основа на правилник, приет от общинския съвет.
(3) Общинският съвет всяка година утвърждава приходите и разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие.
(4) На общинското предприятие не могат да бъдат възлагани функции, представляващи част от административно-техническото обслужване на населението от общината.
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общинските предприятия се създават за изпълнението на общински дейности в следните направления:
1. благоустройство и комунални дейности, изграждане и поддържане на общинската инфраструктура;
2. управление и поддържане на общински пазари и тържища;
3. социално обслужване;
4. обредна дейност;
5. управление и поддържане на имоти публична общинска собственост и свързаните с това дейности;
6. осигуряване на ученическото почивно дело и столово хранене;
7. управление и поддържане на общинските жилища;
8. транспортно обслужване.
Чл. 54. (1) Общинските предприятия се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) С решението се определят дейността, структурата, численият състав и предоставеното за управление общинско имущество.
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Сключването на индивидуалните трудови договори с директорите на общинските предприятия се извършва от кмета на общината по ред, установен от общинския съвет. 

Глава седма 
НАДЗОР И АКТУВАНЕ НА ИМОТИТЕ - ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ 
Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) За общинските недвижими имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания се съставят актове за общинска собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 57. Подлежат на актуване и следните общински имоти:
1. сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в общинския горски фонд, заедно с прилежащите им терени;
2. земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в тях;
3. недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди, както и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат премахнати за осъществяване на ново строителство или по други причини;
4. (изм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) водните обекти - общинска собственост и прилежащите към тях плажове, кариерите и парковете с общинско значение, както и общинските сгради и постройки в тях;
5. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) минералните води - публична общинска собственост.
Чл. 58. (1) Актът за общинска собственост на недвижим имот се съставя в три екземпляра от служба "Общинска собственост" по местонахождението на имота. Той се подписва от съставителя и се утвърждава от съответния кмет. Първият екземпляр се съхранява в службата, съставила акта, вторият екземпляр се изпраща в съответната общинска служба "Общинска собственост", а третият - на лицата, които ползват имота.
(2) Към акта за общинска собственост на недвижим имот се прилагат документите, установяващи правото на собственост на общината.
Чл. 59. Когато при извършване на изменение в подробните градоустройствени планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван парцел се съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт.
Чл. 60. При промяна на основанието за придобиване на недвижим имот от общината или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи се извършва отбелязване в акта, като се посочва новото основание или се поправя допуснатата грешка.
Чл. 61. В акта за общинска собственост на недвижим имот се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползване, право на строеж и на други вещни права върху тях.
Чл. 62. (1) Актовете за общинска собственост на недвижими имоти се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби "Общинска собственост".
(2) Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(3) Върху акта за общинска собственост на недвижим имот, който е престанал да бъде собственост на общината, или на имот, за който е съставен нов акт, се отбелязва това обстоятелство и той се съхранява по начина, предвиден в ал. 1.
Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Въз основа на съставените актове за общинска собственост на недвижими имоти се завеждат: главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други регистри по образци, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Главните и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.
Чл. 64. (1) Недвижимите имоти - общинска собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на кмета на общината.
(2) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.
Чл. 65. (1) Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) В Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Заповедта за изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Държавните органи са длъжни да оказват необходимото съдействие на общините във връзка с управлението и разпореждането с общинската собственост.
(2) Областните управители осъществяват общ надзор и контрол по изпълнението на закона. 

Глава осма 
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ 
Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Концесия по смисъла на този закон е предоставянето на особено право на ползване върху обекти публична общинска собственост, включително такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, както и даването на разрешение за извършване на дейности за задоволяване на обществени потребности, които се извършват от общините.
(2) Не може да се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за обществения ред, за околната среда и за защитените със закон територии и обекти.
Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Срокът за предоставяне на концесия не може да бъде по-дълъг от тридесет и пет години от сключването на договора.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен със съгласието на страните по концесионния договор въз основа на решение на общинския съвет. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от петдесет години.
(3) Концесионерът по договор, чийто срок е изтекъл, при равни други условия се предпочита при предоставяне на нова концесия за същия обект или дейност.
Чл. 69. (1) Особеното право на ползване по чл. 67, ал. 1 може да се предостави за следните обекти:
1. водоизточници, включително и минерални води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземни и довеждащи мрежи и съоръжения;
2. (нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) канализационни мрежи и съоръжения;
3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 1999 г.) инертни и други материали, които се използват за задоволяване на строителните нужди на населението и се добиват по кариерен способ в обеми не по-големи от 10 000 куб. м годишно;
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) водоеми и прилежащи към тях плажове от общинско значение;
5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) местни пътища - общинска собственост;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) общински гори.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Концесията за обектите по ал. 1 може да включва прилежащата инфраструктура и принадлежностите.
Чл. 70. Разрешенията по чл. 67, ал. 1 могат да се дават за следните дейности:
1. водоснабдяване и канализация;
2. (отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)
3. използване на мрежи и съоръжения на транспортната инфраструктура и транспортното обслужване на населението;
4-5. (отм. - ДВ, бр. 56 от 1999 г.)
6. търговска дейност, осъществявана върху имоти, публична общинска собственост.
(т. 7 отм. - ДВ, бр. 56 от 1999 г.)
Чл. 71. (1) Редът за предоставяне на концесия обхваща:
1. решение на общинския съвет за предоставяне на концесията, взето с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците;
2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет, освен когато с решението по т. 1 концесионерът е определен без търг или конкурс в установените със закон случаи;
3. сключване на договор за концесия от кмета на общината.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Кметът на общината прави мотивирано предложение за предоставяне на концесия с правен, финансово-икономически, социален и екологически анализ на концесията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) При приватизиране на търговско дружество с общинско имущество, което ползва обекти и/или извършва дейности, подлежащи на концесиониране, предложението по ал. 2 се прави в срок до три месеца от обнародването на решението за приватизация. Общинският съвет взема решението за предоставяне на концесия на това дружество в срок три месеца от предложението.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Решението на общинския съвет по ал. 1, т. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и в поне един местен всекидневник.
Чл. 72. С решението за предоставяне на концесия се определят:
1. предметът на концесията;
2. срокът на концесията;
3. (доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) начинът на определяне на концесионера - конкурс или търг или определеният без конкурс или търг концесионер;
4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;
5. (нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) основни права и задължения по концесията;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;
7. (предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) други изисквания, свързани с характера на концесията или посочените в други закони.
Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) В едномесечен срок от обявяването на резултатите кметът сключва договор с кандидата, спечелил конкурса или търга. В случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс, концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 71, ал. 1, т. 1.
(2) Съдържанието на договора по ал. 1 и условията за неговото прекратяване се определят в правилника за прилагане на закона.
(3) В правилника за прилагане на закона се определят и случаите, в които общината има правата на привилегирован кредитор.
Чл. 74. (1) Общината запазва всички свои права върху обекта на концесия, освен изрично учредените или отстъпените с договора за концесия.
(2) Приращенията върху вещи, общинска собственост, свързани с осъществяването на дейностите по чл. 70, са общинска собственост.
Чл. 75. (1) Концесията се прекратява с прекратяване на договора за концесия.
(2) Когато в резултат на изпълнението на договора за концесия възникне опасност за националната сигурност или за отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред, страните могат да променят договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно съгласие или едностранно.
(3) При предсрочно прекратяване на договора за концесия концесионерът има право на обезщетение за направените подобрения, освен при виновно неизпълнение на задълженията. 

Глава девета 
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 
Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Наемател на общински имот, който наруши забраните по чл. 12, ал. 3 и чл. 14, ал. 6 за неговото пренаемане, съвместно ползване по договор с трети лица или за използването му за стопанска и производствена дейност се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Който без законно основание завземе общински имот, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Който не изпълни заповед или решение в едномесечен срок от влизането им в сила за освобождаването на общински имот, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 79. Който не изпълни в срок задължението по § 4 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 до 50 лв.
Чл. 80. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината и от длъжностните лица от служба "Общинска собственост".
(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от оправомощени от него лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 
§ 1. "Равностойни имоти" по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена.
§ 2. "Семейство" по смисъла на този закон са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
§ 3. Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 31, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж. 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 
§ 4. Физическите и юридическите лица, които ползват общински имот, са длъжни в срок шест месеца от влизането в сила на закона да уведомят писмено съответната служба "Общинска собственост" по местонахождението на имота.
§ 5. (1) Актуването на имотите, които са общинска собственост към датата на влизането на закона в сила, се извършва в шестмесечен срок от същата дата.
(2) В срока по ал. 1 общинските съвети обявяват с решение имотите и вещите - публична общинска собственост.
§ 6. За учреденото по установения ред до влизането в сила на закона безсрочно или за повече от десет години право на ползване се прилага срокът по чл. 39, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.
§ 7. (1) Договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила.
(2) Общинските съвети определят базисни наемни цени на общинските имоти в тримесечен срок от влизането на закона в сила.
(3) Договорите, сключени до приемането на решенията по ал. 2 при наемни цени, по-ниски от базисните, се актуализират съобразно определените базисни наемни цени.
§ 8. Започнатите производства за продажба, замяна, учредяване на вещни права върху имоти, които са частна общинска собственост, и за делба на такива имоти и вещи, притежавани от общината в съсобственост, се довършват по досегашния ред.
§ 9. (1) Не се предоставят концесии за права върху обектите по чл. 69 и дейностите по чл. 70, придобити и осъществявани от еднолични търговски дружества с общинско имущество и от общински предприятия.
(2) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху обектите по чл. 69 и дейностите по чл. 70 до влизането в сила на закона, са длъжни да ги заявят пред общинския съвет в тримесечен срок от влизането на закона в сила.
(3) С изтичането на срока по ал. 2 незаявените права се смятат за погасени.
(4) За заявените по ал. 2 права общинският съвет взема решение за привеждането им в съответствие със закона в едногодишен срок.
§ 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1998 г.) С влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението.
(2) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1998 г.) При започване на производство по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се спират разпоредителните действия с общинското имущество на територията на съответните населени места.
(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1998 г.) Когато резултатите от производството по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България са отрицателни, наложеното спиране по ал. 2 отпада.
§ 11. По реда на чл. 45, ал. 1 в резервните жилища се настаняват и лицата, осъдени да освободят заеманите от тях жилища по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
§ 12. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г., бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.) в § 1 ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
"(1) Предоставянето на концесии върху обекти, които са общинска собственост, както и даването на разрешения за дейности, които се осъществяват от общините, се определят с отделен закон."
§ 13. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г. и бр. 65 от 1995 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 10, ал. 1 думите "ръководители на селскостопанската организация" се заменят с "кмета на района или кметството".
2. В чл. 16, ал. 2 думите "селскостопанската организация" се заменят с думата "общината".
3. В чл. 23, ал. 2 думите "от селскостопанската организация" и "или от собствени средства" се заличават.
§ 14. Законът за наемните отношения (обн., ДВ, бр. 53 от 1969 г.; изм., бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 43 от 1973 г., бр. 33 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 45 и 63 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 21 и 101 от 1990 г.) се отменя.
§ 15. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26 и 37 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 288, ал. 8, изречение първо думите "Закона за наемните отношения" се заменят със "Закона за държавната собственост", а в изречение трето думите "по чл. 10 от Закона за наемните отношения" се заменят с "определена по установения ред за държавните жилища".
2. В чл. 415 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "и след като на съделителя, който обитава жилището, се предостави друго жилище при условията на чл. 46 или 47 от Закона за наемните отношения. Ако възложеното жилище надхвърля жилищните нужди на обитаващия го, определени в чл. 5 и 6 от Закона за наемните отношения, решението се изпълнява за частта от жилището, надвишаваща нормите по тези разпоредби, без предоставяне друго жилище." се заличават;
б) алинеи 3, 4 и 5 се отменят.
§ 16. В § 3 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. - Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г.) думите "чл. 10 от Закона за наемните отношения" се заменят със "Закона за държавната собственост за държавните жилища".
§ 17. В чл. 25 от Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.) думите "се освобождават от действието на Закона за наемните отношения и" се заличават.
§ 18. В чл. 37, ал. 4, изречение първо от Закона за собствеността на гражданите (обн., ДВ, бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 43 и 78 от 1973 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 3 и 52 от 1980 г.; попр., бр. 65 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 31 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г.) думите "настанени при условията на Закона за наемните отношения" се заличават и на края на изречението се добавя "ако отговарят на условията за настаняване в държавни или общински жилища".
§ 19. Висящите съдебни производства по § 14, 15, 16 и 18 се решават по досегашния ред.
§ 20. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.
§ 21. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г. 

З А К О Н 
за изменение и допълнение на Закона за
общинската собственост 
(ДВ, бр. 96 от 5 ноември 1999 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 
§ 42. Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
§ 43. (1) Незавършените производства по отдаване под наем и по разпореждане с имоти - държавна собственост, преминаващи по силата на този закон в собственост на общините, се завършват от общините по местонахождението на имотите.
(2) Образуваните преписки по ал. 1 се изпращат на съответните общински администрации.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 46. (1) Обектите - публична общинска собственост, не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество.
(2) Общинските съвети предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им със стойността на обектите по ал. 1 по реда на Търговския закон.
(3) Общинските съвети могат да предоставят без търг или конкурс концесии на дружества за обектите по ал. 1 в тримесечен срок от влизане на закона в сила.
(4) При извършване на приватизационна оценка в случаите по ал. 3 и чл. 71, ал. 3 се вземат предвид предоставените концесионни права и дължимото концесионно възнаграждение. Приватизационният договор се сключва след сключване на договора за концесия.
(5) В случаите на предоставяне на концесии върху обекти публична общинска собственост, които ще бъдат изградени от страна и със средства на концесионера, за изграждането им не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 
§ 48. Общинските предприятия и фирми, осъществяващи дейност извън посочената в чл. 53, се преобразуват в еднолични търговски дружества с общинско имущество до 31 май 2000 г.
§ 49. Договорите, сключени от областните управители за обекти, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 6, запазват действието си.     

(*1)   З А К О Н 
за държавния бюджет на Република
България за 2000 г. 
(ДВ, бр. 1 от 4 януари 2000 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 
§ 48. Относителният размер на направената вноска от общините по чл. 9, ал. 1 към всеки отчетен период на бюджетната година не може да бъде по-нисък от относителния размер на извършените бюджетни разходи към бюджетните кредити за същия период на годината и не по-висок от утвърдената в този закон вноска.
§ 49. Приходите от публични неданъчни вземания, както и частни вземания на държавата и общините се внасят и отчитат по досегашния ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 
§ 51. (1) Закрива, считано от 1 януари 2000 г., извънбюджетните сметки по чл. 52, ал. 2 от Закона за общинската собственост.
(2) В срок до 31 март 2000 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание законопроект за промени в Закона за общинската собственост, произтичащи от разпоредбата на ал. 1.
§ 52. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, нарушили бюджетната и финансова дисциплина през течение на бюджетната година, нямат право на безлихвени заеми от републиканския бюджет до отстраняване на нарушението.
§ 53. Определя срок за възстановяване на отпуснатите безлихвени заеми на общините от републиканския бюджет за 1999 г. - 31 януари 2001 г.

Законът за общинската собственост е приет от 37-о Народно събрание на 9 май 1996 г. и е обнародван в "Държавен вестник" с Указ № 106 на президента от 15 май 1996 г.